Системата Монтесори - най-доброто нещо, което можете да дадете на децата

Още преди раждането на дъщерите ми знаех точно каква система на обучение ще избера за тях. Разбира се, методът на Мария Монтесори.
Първо, хубаво е, че моите момичета ще бъдат в компанията на богати и известни като Джеф Безос и Джордж Клуни.
Второ, тази система е може би най-удобната за родителите.

Родих първата си дъщеря на 36 години, така че имах достатъчно време да гледам децата на приятелите си. Най-много ми допаднаха децата, които спокойно играха сами, поддържаха с лекота разговор с възрастни и лесно влизаха в престижни гимназии. Обединяваше ги едно нещо: всички те ходеха в градините на Монтесори и в семейството се придържаха към този метод на обучение.

Накратко, основните принципи на метода на Мария Монтесори казват:

- възрастните трябва да уважават личността на детето и да му позволяват да избере занимание по свой вкус;

- за развитието е важна среда, в която детето може самостоятелно да избира вида дейност и да обслужва своите интереси;

- помагайте на детето само когато то поиска.

Какво означава това на практика и защо няма да заменя системата Монтесори за никоя друга?

Снимка: Getty

Естетика на минимализма
Класната стая Монтесори изглежда много различно от обичайните детски градински групи или стаи за игра. Няма играчки с отровен цвят, косми от плюшени чудовища и пеещи със силен тон музикални джаджи.
Първото впечатление е, че всичко е много подредено, с приятни цветове и спретнато. Лично за мен този подход изглежда много здравословен: дървените играчки (учителите по Монтесори наричат ​​всички предмети „материални“) са приятни за държане в ръце, детето може да се съсредоточи върху същността на урока, без да се разсейва от визуален „шум“ и дизайнът не претоварва психиката.

Интересно - навсякъде
Специална радост за екологично отговорните родители е, че могат да създадат Монтесори среда у дома от импровизирани материали, за това не е нужно да засипват къщата с пластмасови играчки, които се чупят и развалят буквално за един ден.

Например дъщерите ми (сега са на 4 и 3 годони) могат дълго време да сортират многоцветни тестени изделия в бутилки. Сами, без никакво мое участие! 
Разходът е да закупите няколко пакета цветни макарони, да намерите бутилки или буркани и да покажете на децата как да се забавляват с тях.
За нас, възрастните, сортирането изглежда елементарно нещо, но за детската ръка е страхотно обучение за работа с малки предмети, нови тактилни усещания, осъзнаване на понятията "форма" и "цвят".
Между другото, тогава играчките могат да се сварят и да се ядат - децата ще се зарадват, ако им позволите сами да излеят пастата в тенджерата.

Снимка: Getty
Друг хит в нашето семейство е играта „Разкопай съкровищата“. Разходите са минимални: ще ви трябва пакет грис, фина цедка и шепа цветни камъчета, мидички, охлювчета.
Смесвам грис със съкровища, давам на момичетата цедки, показвам им как се пресява пясъкът и ... готово. Мама е свободна, а децата работят и се развиват. Смисълът на този урок е в работата в екип, във фините двигателни умения и в невероятните тактилни усещания.

Чистота и ред
Много родители, когато влязат за първи път в Монтесори градина или класна стая, не могат да повярват на очите си: там е чисто и понякога дори тихо. Това е любимият ми принцип на системата: детето се учи, че можете да вземе следващия материал само след като внимателно постави предишния на място. Това правило се преподава от първата минута на престоя в Монтесори среда и то работи! Разбира се, не от първия ден, но след няколко седмици в градината, моите млади дами отлично разбраха принципа и примирено го изпълняват (за щастие правилата вкъщи са същите ).

За реда в къщата помага и идеята, че децата трябва да бъдат въвличани в проста домакинска работа от най-ранна възраст. Те обичат да помагат, основното е да им внушите, че това е привилегия, а не задължение.
Купих специално красиви салфетки за избърсване на всичко разлято и четка с лопатка, а момичетата охотно почистват след себе си след ядене.

Снимка: Getty

Независимост
Основният принцип на Монтесори родителството е: „Помогни ми да го направя сам“. Като работеща майка това е много подходящо за мен: не е нужно да бързате да помагате само защото детето изпитва затруднения, то ще го разбере само.
За развитието му се оказва много полезно да прави колкото се може повече опити да закопчае копче или да сложи лъжица в устата си. Вие помагате само, ако бъдете помолени.

Особено ми харесва, че методът Монтесори почти никога не смята, че за детето е твърде рано да направи нещо – нека опита.
В класа по Монтесори винаги има зона за ""практически упражнения" , а вкъщи е още по-лесно да я създадете: оставете децата сами да си решат косата, нека си отрежат банан или краставица за салата (разбира се, със специален детски нож), да налеят вода в чашата си от бутилка и да измият ябълка. Да, в началото всяка самостоятелна дейност предизвиква много безпокойство у родителите и често има нужда от допълнително почистване. Но децата са просто щастливи, когато им бъдат поверени важни дейности за „възрастни“ и бързо се научават да правят това, което ще им бъде полезно в бъдеще.
Лично аз обичам да готвя и винаги привличам момичета да помагат. Те разкъсват листа от магданоз в салата, разбиват яйца за омлет, могат да мажат масло върху филия, режат от тестото с формички за бисквитки - като цяло те помагат и се развиват, и общуват с мен (и не гледайте Peppa Pig в този момент).
Мисля, че самото усещане, че сам можеш да направиш нещо и, че мама и татко ти се доверяват, е много полезно за самочувствието.

По материали на Parents, Мона Василева